Н О В Б Ъ Л Г А Р С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т

Образованието и образователният процес

като отражение на социалните и технологични промени

доц. д-р Росен К. Стоянов

 

Образованието е област изследвана, догматизирана и променяна не е един и два пъти във всяко формиращо се и реформиращо се общество. Независимо дали става въпрос за „обикновена“ модернизация, за визионерско преструктуриране или тоталитарно идеологизиране, сферата на образованието винаги е била сред приоритетните промени, било то еволюционно или революционно. Заявките в това направление се реят между патетичното и футуристичното, но днешния ден задължава с далеч по-сериозно отношение към проблематиката най-малкото поради факта на приоритизирането като решаваща ролята на превъзходството в областта на знанието.

Взаимозависимостта и паралелното развитие на образованието и науката днес предпоставят и задължителната инфилтрация в обратна посока на знание и познание, на технологични достижения и ноу-хау, за сметка на доскоро ревниво и догматично защитаваната територия на „високата и сериозна“ наука в сравнение с „общото образование“.

Категорично се налага изводът, че образованието на бъдещето ще бъде все повече комуникация и интеракция, отколкото еднопосочен процес на предаване и препредаване на данни, знания и информация.

Личността е в центъра на образователния процес.

Но вече не само и единствено личността на младите хора – образователния процес е скоростен, конкурентен и постоянен. Драматичните промени, случващи се в т.нар. „информационно общество“ и особено по отношение на „варирането и интерпретацията“ по отношение на следването на догми, канони, закони и авторитети, обосновава и предопределя случващата се промяна в конструирането на взаимоотношенията и взаимовръзките от субординарни (вертикални) в равноправни (хоризонтални). И това следва да бъде ярко отчетено особено в процеса на предаване на „старо“ знание и случването на „ново“ мислене.

В тази връзка все по-належащи стават следните направления за усъвършенстване на образователния процес:

·  повишаването на преподавателската професионалната компетентност;

·  взаимност и интерактивност в отношенията обучаван-обучаващ;

·  структуриране на алгоритми, улесняващи ориентацията в огромното количество и многообразие на информацията в Интернет;

·  образователния процес е необходимо да се преосмисли, предефинира както по отношение на съдържание така и по отношение на случване.

Гъвкавостта и непрестанното съобразяване на динамично променящия се свят ще осигуряват образователна заобикаляща ни среда от нов тип. Вече не е достатъчно гарантирането на достъп до училищно образование или възможността да се образоваме в университет. Интернет средата гарантира свободен достъп до знание, въпреки неинституционализирания му характер, въпреки липсата на авторитети от последна инстанция.

Модерното образование създава технологичните и социални промени. Но то е и създавано от тях. То създава предпоставки за отричане, за революционна промяна, за създаване на принципно нови правила.

Интеркултурна комуникация, многоезичие, интердисциплинарност, продължаващо и дистанционно обучение, т.нар. lifelong learning (учене през целия живот)[1], e-learning (електронно обучение) – това са само някои от развиващите се и налагащи се като ефективни нови образователни технологии, изисквани от потребителите, промяната, динамиката, конкуренцията и развитието на технологиите и обществата.

От друга страна т.нар. „нова икономика“ се обосновава като икономика, базирана на знанието. В нея се имплантират четири основни елемента[2]:

·       информационни и комуникационни технологии и Интернет;

·       интелектуална собственост…и образованието;

·       електронни библиотеки и бази данни, електронни медии, видеоигри и радиоразпръскването;

·       биотехнологиите, традиционните библиотеки и бази данни и фармацевтичната индустрия.

Информацията е продукт. Информацията днес е и основен икономически ресурс. Това във все по-висока степен започва да става факт и по отношение на образователния продукт. Той е на пазара. Но е и виртуален, дематериализиран – съобразяван с факта, че е лесен за търсене, намиране, потребление, общодостъпен и почти безплатен.

Разбира се трябва да се отчита и несъмнения факт, че е налице своеобразен глобален дисбаланс по отношение на съществуването, разположението и собствеността на информационни центрове. В този смисъл достъпът до информация, ерго образование би трябвало да бъде считан поне за контролиран, ако не и за „притежаван“.

Разбира се отчитането на тези факти не би трябвало да намалява сигурността в случването на процеси и тенденции, които по-скоро ще стесняват отколкото ще разширяват дистанцията между образовани и необразовани. Защото бъдещето може да ни предложи сравнение в съвсем друга посока – не толкова между информирани и неинформирани, а по-скоро между мислещи и немислещи. Така характеристиката „социално разслояване“, обусловена от съотношението образован-необразован, не би била повече тенденциозно и/или политически валидизирана.

Компетентност и грамотност са все по-субективни понятия.

Погледът в бъдещето ни задължава да подложим на особено изпитание научните парадигми на обучението[3]. Схематичността и сигурността в ефективното сработване на досега валидни модели е поставено под сериозно съмнение.

Развитието на личностните качества на човека са приоритетно занимание на образованието като един особено свободен и отворен процес. Размиването на границите на Теоцентричната и Холистичната парадигми за сметка на институционализирането в дневния ред на идеята за всеобщата борба за по-добро съществуване, се случва и не само поради факта на налагането на либералния модел на демокрация като най-витален, успешен, глобален или единствено валиден.[4] Дидактиката, както и традиционализма в образованието са наричани често консервативни подходи, задължаващи, недемократични, неосигуряващи възможност за себеизява и себедоказване.[5]

Общуването, диалогичността, но и задължителната връзка на човека с реалния свят се обособяват като водещи в съзнанието и интереса на потребителите на образователен продукт. Индивидуалният подход и личностният елемент са водещи в повечето модерни образователни системи, най-вече на университетско ниво или на ниво самообучение. Независимо дали става въпрос за осъзнат избор или за следване на мейнстрийма. Глобализацията като процес се себедоказва постоянно с аргументите на Научната парадигма – светът е съвкупност от факти и техните отношения, организирани по определен начин.

Личната способност за съпреживяване, индивидуалното търсене, намиране и отдаване на информация, независимо дали става въпрос за потреба на творчески способности (вж Хуманитарно-естетическа парадигма[6]) са като че ли модерното днес.

Необходим ни е не учител, а медиатор, тютор.

През декември 2002 г. Общото събрание на ООН обяви годините 2005-2014  за "Десетилетие на образованието за устойчиво развитие (ESD). „Образованието за устойчиво развитие осигурява всеки човек да придобие знания, умения, нагласи и ценности необходими за формирането на устойчиво бъдеще.“[7]

В основата на тази концепция са залегнали изясняване на взаимодействията между различни процеси и явления в това число социални, икономически и екологични и т.н. Важен акцент се поставя на критичността в подхода и необходимостта от повишаване на информираността. Мултикултурността, толерантността и мотивацията на хора от всякакви възрасти да бъдат отговорни пред бъдещето са друг основен приоритет на тази концепция. Не на последно място е поставено създаването, реализацията на практика и ефективното действие на гражданското общество.

Формиране на глобално мислене у хората е една от основните задачи пред модерното образование. Това от своя страна неминуемо ще доведе и до създаване на инструментариум за превенция и справяне с  глобалните проблеми.

Технологичните промени водят и до промяна на концепцията за социалната отговорност на организации от всякакъв порядък. В това число извънредно динамично се променя и представата за мястото, целите и задачите на образованието като социоизграждащ фактор номер едно.

Поради факта, че отдавна технологичното развитие надмина и не се определя от простото търсене или предварителното наличие на явни и масови потребности или нужди, се реализира една фактическата непредвидимост на развитието в сектора на високите технологии, която от своя страна води и до невъзможност от предполагане на реалистични и работещи прогнози, още по-трудно до създаването на работещи теории. И именно тази непредвидимост, освен от реалната „заплаха“ от все по-(р)еволюционно си случване, е съпроводена и от категорична липса на цялостна, единна концепция за развитие, както и от дълбоки, сериозни теоретични обяснения на случилото и случващото се в социален и технологичен аспект.

Това води и до създаване на технологии за социална промяна от съвсем нов порядък.[8]

Какви хора са необходими – знаещи, можещи или мислещи?

Днес, както никога преди, адаптацията към промените става невъзможна, поради простия факт на непрестанното, свръхдинамичното, дори предварителното им случване. Това ускоряване на процесите и намаляването на нужното за въвеждането, усвояването във всекидневен план и последващото им осмисляне време, води и до ускоряване на жизненият им цикъл.

Променя се не само концепцията на отношенията в образователната система, променят се не само желанията, уменията, мотивацията, целите и потребностите на участващите в процеса – променя се и самата образователна среда. В дигиталната епоха образователната среда се разглежда като многофакторен микс, като съвкупност от управляеми и неуправляеми процеси и взаимоотношения, а не само като контролирана по правила, догматична и ограничена във времето и пространството (вж Фигура 1).[9]

Инструменти за съвместна работа, които можем да използваме:[10]

·  обмен по електронна поща на информация (асинхронно) – (e-mail);

·  споделени календари, задачи, контакти и други – (Live Edu, Google docx);

·  споделени бази данни с онлайн и офлайн достъп, през уеб браузър или десктоп клиент – (Sеrver 2008 в училище, e-learning);

·  документни бази данни за управление на документи и проекти;

·  телекомуникации и видеоконференции (синхронни) – (Skype);

·  срещи, осъществени в уеб пространството (синхронни) – (Facebook);

·  социален софтуер за бизнеса, който обединява уеб услуги като блогове, общности, форуми, дискусии и пр. – (blogs, Moodle).

Съществуват ли образователни потребности, които се налагат от развитието на обективните условия – пазари, търсене на работна ръка, сезонна работа, компетенции и умения и т.н., или съвременността предполага насочване към предлагане на невероятно разнообразие от „познание“ в сфери по-скоро любопитни, общообразователни, облагородяващи и т.н.

Създаването на т.нар. подкрепяща среда както и технологичното и информационно ресурсно осигуряване са задължителни и приоритетни области в развитието на образователния процес.

Образоване чрез динамично, хаотично търсене.

Днес под въпрос се поставят отколешни догматични норми на познанието като хипотези, теории, концепции, твърдения. Под постоянния обстрел на модерното съмнение са понятиен апарат и дефиниции, създават се нови понятия, обясняващи съществуващи и новопоявяващи се факти, събития, обстоятелства, закономерности и зависимости.

Технологичното развитие изисква стратегически подход при проектирането на решения за бъдещи периоди на възможности и проблематики. В този смисъл само основавайки се на анализа на заобикалящия ни свят или на т.нар. обективна реалност, става все по-невъзможно изграждането на функционираща (и съобразена с невероятно динамичната му по природа промяна) образователна система. Баналното припомняне на промяната на времево-пространствените ориентири и взаимозависимостта и детерминираното случване на подобен отзвук и в социалната сфера тук е задължително.

Технологичните промени изискват и създават един нов вид интелигентност, нов вид грамотност дори. Образованието трябва да създава граждани не на утрешния ден, а на бъдещето. Това са нов тип „ученици“ – свободни, независими, търсещи. Поради тази причина „технологията“ на процеса преподаване задължително трябва да се обвърже с новите изисквания на „технологията“ на процеса учене.

От памет към мислене.

И то не само поради факта, че съвременното и бъдещото учене все по-малко ще разчитат на запомняне, но и във връзка със създаването на принципно различна връзка и отношения на заетите, на страните в тези процеси. Обосновката „различна“ е употребена неслучайно – може би кръгът се затваря и отново се завръщаме към диалогичността и личния авторитет, към присъствието на личностно ниво (било то и виртуално) на несъмнения авторитет, който бива търсен, намиран, възприеман и употребяван не като нещо нарочно и задължително, поради узаконена система, а по-скоро като въпрос на избор, на заявяване на свободна воля. А оттам интереса, личната мотивация и перспективността за ефективност на образователния процес у „образоващият се“ се имат реалната предпоставка да се увеличават многократно.

[1] Четирите принципа за образование през целия живот, формулирани в Доклада на Международната комисия за образование за ХХІ век пред ЮНЕСКО (1997): да се научим да знаем;  да се научим да правим;  да се научим да живеем заедно;  да се научим да бъдем.

[2] http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2009/5.2009.AA.pdf, 10.04.2012

[3] Иванов, Иван П., Постмодерната образователна парадигма, Шуменски университет „Еп.Константин Преславски“, http://www.ivanpivanov.com/research/, 10.04.2012

[4] Зелени и еко движения, здравословен начин на живот, човешко щастие и т.н.

[5] Иванов, Иван П., Постмодерната образователна парадигма, Шуменски университет „Еп.Константин Преславски“, http://www.ivanpivanov.com/research/, 10.04.2012 – 1. Антропоцентрична парадигма. 2. Теоцентрична парадигма. 3. Социоцентрична (Холистична) парадигма. 4. Егоцентрична парадигма. 5. Дидактоцентрична парадигма. 6. Хуманистична парадигма. 7. Учебно-дисциплинарна. 8. Интегрална парадигма. 9. Научна парадигма. 10. Хуманитарно-естетическа парадигма.

[6] Иванов, Иван П., Постмодерната образователна парадигма, Шуменски университет „Еп.Константин Преславски“, http://www.ivanpivanov.com/research/, 10.04.2012

[7] http://www.unesco.org/new/en/education/themes/leading-the-international-agenda/education-for-sustainable-development/, 10.04.2012

[8] Вж Jonathan Peizer, The Dynamics of Technology for Social Change: Understanding the Factors That Influence Results: Lessons Learned from the Field, iUniverse, 2005

[9] http://4schools.info/?page_id=618, 19.04.2012

[10] Пак там.

обратно нагоре